Шпионирането

Никога не съм била особено дискретна. Ако някой има важна тайна, най-добре да я крие от мен. Ако пък го сърби езика, тогава да не ми се сърди, че я изслушвам. Такова е било винаги твърдото ми убеждение по отношение на тайните.
Добре, имам склонност да шпионирам, признавам си. Не познавам жена, която да не е същата като мен. Бих отишла и по-нататък, като кажа, че дискретността при жените представлява пречка при комуникацията.
Да си представим само: жена открива пощенска картичка с ръчно нарисувано сърце на нея, адресирана до приятеля й, и не я прочита. Болезнено.
Да си представим само: жена вижда отворен календар на любимия си и не се информира за срещите му следващата седмица. Да се замислиш.
Да си представим само: жена намира на бюрото му незатворен плик с надпис "лично" и не поглежда какво има вътре. Или пък чува, че мобилният му казва: "Нови съобщения в гласовата ви поща", и не отваря пощенската му кутия. Напълно неженски, напълно нереалистично.
Лично за мен шпионирането може да бъде за порицание, ако оставяш следи. Никога не бих късала неотворени пликове, никога не бих чела чужди имейли, ако я няма функцията " Запази всички нови", никога не бих търсила в портфейла му подозрителни квитанции, ако не съм сигурна, че в момента спи дълбоко.
Не, не съм недоверчива. Просто съм любопитна и искам да изживея нови приключения. Шпионирането доставя удоволствие, защото при него можеш да откриеш нещо, което след това няма да ти донесе никакво удоволствие.
Логика, която най-вероятно не може да бъде разбрана от всеки.
Най-често обаче откриваш, че в действителност мъжете нямат кой знае какво да крият. Но това не означава, че са напълно верни. Такова понятие не съществува - напълно верен мъж! Не!
Или ако го има е така, защото едва ли някоя друга, освен теб го иска.

Искам да съм такава жена

Намирам, че в Северно море има нещо интачийско. Нещо момичешко. Държи се като примадона с главоболие. Като Марлене Дитрих по време на цикъл. Ако Северно море беше жена, със сигурност щеше да си черви устните в ресторанта, използвайки лъжицата за огледало. По време на секс щеше да стене мръсни думи, драскайки с нокти по гърба на любовника си и ако след това си запали цигара в леглото, несъмнено той ще трябва да й държи пепелника.
Северно море би било жена, която може отлично да паркира и самоуверено да казва "не", жена с прекрасна фигура и лош характер. Искам да съм такава жена.

Разминавания

Забелязала съм една порода мъже, които след работа имат нужда да останат сами.
Това никога не ми е звучало убедително. Защо един мъж има нужда от време да остане сам, вместо това време да го прекара с мен? Защо иска да бъде оставен на спокойствие, за да си прочете вестника, когато аз съм готова да му разиграя всички важни събития от деня, да му ги разкажа в детайли и към тях да прибавя и коментар?
Познавам много мъже, които имат нужда от време само за себе си - и малко жени, които проявяват разбиране към този навик. Което най-често води до това, че в часа, който мъжът е определил за себе си, най-често се кара с жена си, която пък по никакъв начин не иска да остане сама точно в този час.

Когато жените се оттеглят...

Когато жените се оттеглят..."С нея снегът винаги изглежда малко по-бял, ако можете да разберете какво искам да кажа."

Прекрасно е да живееш сама, защото мъжете са напълно безчувствени типове, не разбират нищо от жени, не умеят правилно да ни оценяват и освен това са така тъпи, та не могат да разберат, че жените не искат да бъдат оставяни сами, когато хълцайки, се хванат за челото и с провлачена походка тръгнат към спалнята, казвайки почти без глас: "Искам да остана сама"
Много е гадно, когато мъчително се оттеглиш, за да останеш сама и никой не забележи усилието ти.
Лежиш и хлипаш декоративно разположена върху леглото, само леко си притворила вратата, за да може стенанията ти да достигнат до всяко кътче на жилището и какво от това? Нищо. Приятелчето ти използва удалата се възможност необезпокояван да си догледа мача.
Когато жените се оттеглят, те искат да бъдат забелязани. Това не е чак толкова трудно за разбиране.

Използвай главата си, ще разбереш всичко

Знаеш ли как зарибяват проститутките? Докарват ги на едро от къде ли не.
Организират конкурс за модели или нещо подобно, а после ги откарват в Мексико, където им се изреждат да ги бият и изнасилват на конвейр.

Гледат ме в очите докато им говоря.

Единият е кльощав, а другият - дебел.
Не познавам нито единия, нито другия.
Романтичната ми представа за мъж не се покрива нито с дебелака, нито с чироза.
Мъжете са путьовци. До един. Добре де, вземам си путьовците обратно.
Просто са скучни - водопроводчици! Изключвам бездомниците, които почти не се виждат в тъмното.
Вони отвратително.
Вони на бардак. Стоях отстрани. Честно казано, изобщо не знаех защо бях тук, точно така. И ще се изплюя в лицето на този, който пръв ме заговори. Това не означава, че е редно да го правя. Въпреки че мисълта за това може да ме напусне - не ме напусна.
Не ме напусна и усещането за сюрреализъм,пасивност и замаяност.
Изведнъж ми хрумна нещо. Няма да кажа какво, защото искам да се съсредоточиш върху това което ти говоря.