Знаеш ли как зарибяват проститутките? Докарват ги на едро от къде ли не.
Организират конкурс за модели или нещо подобно, а после ги откарват в Мексико, където им се изреждат да ги бият и изнасилват на конвейр.
Гледат ме в очите докато им говоря.
Единият е кльощав, а другият - дебел.
Не познавам нито единия, нито другия.
Романтичната ми представа за мъж не се покрива нито с дебелака, нито с чироза.
Мъжете са путьовци. До един. Добре де, вземам си путьовците обратно.
Просто са скучни - водопроводчици! Изключвам бездомниците, които почти не се виждат в тъмното.
Вони отвратително.
Вони на бардак. Стоях отстрани. Честно казано, изобщо не знаех защо бях тук, точно така. И ще се изплюя в лицето на този, който пръв ме заговори. Това не означава, че е редно да го правя. Въпреки че мисълта за това може да ме напусне - не ме напусна.
Не ме напусна и усещането за сюрреализъм,пасивност и замаяност.
Изведнъж ми хрумна нещо. Няма да кажа какво, защото искам да се съсредоточиш върху това което ти говоря.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар